Никола Ковачевски е учител, роден през 1832 г. в Ковачевица. Учи в Баташкото българско училище, където след две години става помощник на учителя си. През 1854 г. въвежда Бел-Ланкастъровата метода в Ковачевица. Негова е идеята за учителското дружество „Просвещение“. Умира през 1882 г..
Делчо Луков Лулчев е български строителен инженер и заслужил деятел на Българския туристически съюз, роден в Панагюрище. През 1957 г. завършва „Промишлено и гражданско строителство“ във ВИАС, днешния УАСГ, в София. Умира на 7 юни 1986 г..
Методи Шаторов е роден на 10 януари 1898 г., а родният му град е Прилеп [E4859; E4860]. Известно време е в емиграция в СССР и Франция. След 1939 г. живее и работи в Скопие. През пролетта на 1943 г. е определен за командир на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона на НОВА. Умира през септември 1944 г..
Паун Гугалов е учител в килийното училище на Каменица, след Ждраков. Училището се е помещавало последователно в къщите на будни каменчани, сред които е и той. Каменица е квартал на Велинград от 1948 г..
Ангел Павлов Узунов (1928–1999) е педагог, роден в Ракитово на 1 ноември 1928 г.. От 1953 до 1991 г. работи експериментално в ТВУ „Максим Горки“ – Ракитово и в два периода го ръководи. Автор е на книгата „Живот без междучасия. Записки на един педагог“, издадена в две части през 1993–1994 г..
Илин Ждраков-Даракчията е по предание първият запомнен учител в Каменица, днес квартал на Велинград. Според историята на ОУ „Христо Ботев“ той обучавал децата в своята къща по „Наустницата“ и „Псалтира“. Друг източник го нарича Илия Ждраков и го сочи за първи учител в килийното училище, открито през 1823 г. в двора на църквата.
Ангел Георгиев Чаушев, с партизанско име Въльо, е роден в Батак на 28 август 1903 г.. Участва в комунистическото съпротивително движение през Втората световна война. През 1928 г. по негова инициатива в Батак е създадена организация на БРП (к). Партизанин е в чета „Стефан Божков“ на отряд „Антон Иванов“. Умира на 10 март 1944 г..
Тодор Каблешков (1851–1876) е революционер и участник в Априлското въстание. Роден е в Копривщица. Между 1873 и 1875 г. е телеграфист и началник на гара Белово. Автор е на известното „Кърваво писмо“ от Априлското въстание, избухнало на 20 април 1876 г. в Копривщица. Умира на 3 юни 1876 г..
Иван Площаков е кмет на София от 10 юни 1923 до 13 юли 1924 г.. Музеят в Стрелча го нарича стрелчанин и съобщава, че художникът Стефан Иванов рисува негов портрет като част от наследството си в града.
Васил Чолаков е роден през 1828 г. в Панагюрище. Музеят в града го представя като учител, духовник, етнограф и фолклорист. Учи при Неофит Рилски в Рилския манастир, подстриган е в монашески чин под името Константий и учи в Киевската духовна семинария. През 1872 г. в Болград излиза първият том на неговия „Български народен сборник“. Умира на 26 октомври 1885 г..
